Малкият принц, двуезично издание на български и френски език

„Малкият принц” няма нужда от представяне. И не само защото всяка вечер в осем без десет българските деца от десетилетия заспиват с образа на първия скай уокър – момченцето със звездната мантия, а също, и главно, заради изключителната и повече от заслужена популярност на тази култова приказка. Както и защото с морала си, с поуките си и с философското си звучене тя е предназначена за възрастни толкова, колкото и за деца. Преводът на „Малкият принц” е на големия български преводач и писател Константин Константинов, а настоящото двуезично издание с великолепното оформление на художника Стефан Касъров е осъществено за първи път в България. За автора Антоан дьо Сент-Екзюпери е френски писател и авиатор, роден в Лион през 1900 година, известен най-вече с философско-поетичния разказ „Малкият принц“ и книгите си „Нощен полет“, „Земя на хората“, „Боен пилот“, „Южната поща“ и „Писмо до един заложник“. От най-ранните си години Тонио (както го наричат приятелите му) е необикновено дете: пише стихове и проза, рисува, занимава се с механика и на седемгодишна възраст лети със самолет. След като приключва средното си образование, завършва курсове в Художественото училище, а на двадесет и една годишна възраст постъпва в авиационните войски, откъдето през 1922 година излиза с чин запасен подпоручик и с диплома за граждански летец. През 1927 година става началник на малкото френско летище Кап Жюби, в испанска Мавритания (Западна Сахара), където прекарва 18 месеца. От тези месеци, наситени с напрежение, опасности и странни приключения, той ще запази до края на живота си една дълбока и изключителна обич към Сахара, към която неведнъж ще се връща в произведенията си. В Кап Жюби Сент Екзюпери написва първата си книга – „Южната поща“. За „Нощен полет“ е удостоен с литературната награда Фемина през 1931 година. След няколко години на безработица и един катастрофален опит за рекордно летене Ню Йорк-Огнена Земя, от който лежи три месеца в безсъзнание, между живота и смъртта, той се връща във Франция и подготвя книгата си „Земя на хората“. Тъкмо тя получава през 1938 година голямата награда на Френската академия.