Ние, гениите

Наскоро направих едно проучване сред моите търпеливи приятели. На въпроса „Коя е любимата ви детска книга?” почти 60% от анкетираните отговориха „Пипи Дългото Чорапче”. Банално, казах си аз. Когато на събитието по случай 20-тия рожден ден на Издателство Колибри получих книга в подарък, несъзнателно направих асоциацията с подаръците, които Пипи подаряваше. Обичаната Пипи, обичаното издателство. „Ние, гениите” е вероятно най-хубавият подарък, който Колибри може да направи на читателите и гостите на празника си. В тази прашна и забързана София ценя най-много откритостта на хората. А защо и не на едно издателство? Една от съоснователките на издателството Жечка Георгиева отвори паравана на потайностите. И макар стилът, фразите, историите да са разказани безумно забавно, те остават безкрайно поучителни. Динамично, пълно с пътувания и весели случки, книгоиздаването не изглежда по-различно от всяка друга работа – тя или се върши, или не се получава нищо от нея. Жечка споделя историите с хумор, от онзи, които придобиваш, когато случките са отлежали във времето и по-тъжните нотки са напълно изтрити от съзнанието. Забравяш лошото, смееш се на хубавото и разказваш ли, разказваш. Тази книги отваря врата не само към издателството, дори бих могла да кажа, че за дейността му не се разбира толкова много, колкото бихме искали. Това е един дневник, в който няма дати, а по-скоро пояснения дали действието се случва в Барселона, Франкфурт, Париж или София. Годината невинаги е необходима, те конфузните ситуации почти всяка година са си конфузни. Само когато това пряко засяга сюжета, авторката може да уточни, че еди кой си едва се родил или е записал магистратура. Черешката я няма. Просто защото цялата книга е черешка. Смях се много, докато четох за перипетиите на младите издатели, за глупостите извършени от техните деца и безкрайно неудобните ситуации, в които изпадат. Смеех се и защото осъзнавах, че това е един прекрасен спомен. Чак ми се дощя и аз да напиша един ден такъв, хей така да се посмеем поне след година за проблемите, над които се тръшкаме сега. Ама над моята книга ще се умилявате след години, засега имаме „Ние, гениите” на Жечка Георгиева. .