Обещанието

Достижимо ли е щастието и на каква цена – разбери от новия роман на Луси Даймънд. Патрик Шепърд загива в нелеп инцидент и оставя след себе си съпруга, три деца и купища финансови неуредици. Неговият брат Дан е обзет не само от скръб, но и от непоносимо чувство за вина. Потиснат от гузната си съвест, той се заема да помогне на овдовялата Зоуи и на семейството й. Задачата му обаче ще е по-трудна, отколкото е предполагал – защото привидно перфектният Патрик далеч не е бил толкова идеален в действителност… A когато на повърхността започват да изплуват тайни от миналото му, историята се заплита все повече и повече. Ненадейно в живота на Дан се появява и загадъчната Лидия – красива самотна майка, която ще се окаже ключ към разгадаването на част от мистерията. • Как обаче ще завърши всичко? • Възможно ли е да се зароди нова и истинска любов там, където досега е властвала скръбта? Надникнете в началото на трогателната история на Дан и Лидия БЕШЕ ПОЧТИ ПОЛУНОЩ И ТЕМЗА ТЕЧЕШЕ ЧЕРНА КАТО КАТРАН, ту бръчкаща, ту изглаждаща повърхността си под звездното небе. Обитаемите лодки бяха сенчести силуети, привързани по местата си, скрежът караше покриви и перила да искрят, посребряваше всяко трептящо стръкче трева. Високо горе грееше сърпът на луната, блестящ като сатен на сватбена рокля. Един мъж вървеше с несигурна походка по крайбрежната алея с ръце, тикнати в джобовете, и наведена глава. Светът му май се бе килнал на оста си и той намираше затруднения да се задържи отвесно. Първо дойде онова задъхано телефонно обаждане в следобеда?– Имам да ти кажа нещо,?– което го остави с дразнещото усещане, че късметът се изнизва между пръстите му, че може би чарът, на който винаги бе разчитал, този път нямаше да успее да го спаси. Имаше усещането, че е притиснат в ъгъла, развилня се и нарани словесно хора, които обичаше. Сега го заливаше растящ страх, от който той не съумяваше да се отърси. Какво щеше да прави? Нима провали всичко? Остър вятър духна откъм реката срещу лицето му, някъде в далечината се чу вой на лисица, тънък и писклив като плач на дете. Мъжът се сгуши още повече в палтото си с вдигната яка, искаше му се вече да си е у дома, да е пуснал резето на външната врата, да е на топло и в безопасност в леглото си, под съпровода на леко пукащите и скърцащи тръби на парното. Но дали заслужаваше да бъде там след стореното от него? Внезапно чу шум от стъпки зад себе си. Подвикване. – Ей, приятел… Обърна се. И тогава…