Пътуването на слона

XVI век. Португалският крал Жуау III решава да подари за сватбата на ерцхерцог Максимилиан Австрийски… един слон. Слонът Соломон. Така започва легендарното и абсурдно пътуване на дебелокожия бозайник от Лисабон до Виена – пътуване с много перипетии, с много срещи и изпитания и за слона, и за придружаващата го свита. Групата се сблъсква с политически машинации и религиозна алчност, посрещат я с учудване, със страх, с враждебност или с всенародно ликуване, а гротесковите ситуации, в които изпада, са описани с убийствената ирония, присъща на автора. „Пътуването на слона“ е повече приказка, отколкото роман, повече притча, отколкото историческа творба. А особеният правопис, който читателят познава от „Слепота“ – без пунктуация, означаваща диалозите, без главни буква на собствените имена – го доближава до устната традиция на миналите времена. В „Пътуването на слона“ „старият шегаджия“ Сарамаго за пореден път блестящо използва метода на метафоричното писане, за да се посмее над човешките слабости, над всичко онова, което отличава човека от слона. Жозе Сарамаго е роден през 1922 година в семейството на безземлените и неграмотни селяни Йосиф и Мария. На баща му викали Дивата ряпа, та чиновникът вписал прякора към името на новороденото, Saramago. Първата му служба е на автомонтьор. Първия си роман купува на 19 години. Единственото му дете се ражда през 1947-а, тогава публикува първата си книга – той я нарича „Вдовицата“, но издателят я преименува на „Земя на греха“. След нея в продължение на 20 години чувства, че няма нищо за казване, и не пише. Превежда от френски. Занимава се с литературна критика. После започва отново, със стихотворения. 80-те години на миналия век посвещава на романи, които го прославят: „Възпоминание за манастира“, „Годината на смъртта на Рикарду Рейш“, „История на обсадата на Лисабон“… През 1991-ва португалското правителство отказва да представи неговото „Евангелие по Исуса Христа“ на конкурса за Европейска литературна награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Това се чете в автобиографията му в страницата на Нобеловата фондация в интернет. Сарамаго фигурира там от 1998-а, като единствен португалски литератор в списъка на наградените редом с Киплинг, Пирандело, Сартр, Неруда и другите – заради това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“. „Евангелието по Исуса Христа“ е забележително във всички отношения – от ненадейно живото звучене на своята отдавна завързана завръзка до проникновения превод. Световноизвестният португалски писател почина на 87-годишна възраст в дома