Рефлексии – Книгите на Амалтея, 20 години по-късно

Като в една литературна „музикална кутия” в оригинална хармония и дисонанс звучат темите и мотивите на портретите, есетата и статиите за българската и чуждата литература в този сборник. Наред с научните приносни статии са винетките с „Книгите на…”: Гуинет Палтроу, Кейт Бланшет, Джулия Робъртс, Елизабет Шу, Ема Томпсън, Джоди Фостър. Това не е литературна история, макар обхватът на авторите и явленията да е толкова панорамен: в статиите, есетата и портретите се коментират както шедьоври, така и спорни творби на авторите. Изследванията за Лорънс Стърн, Гор Видал, Хърбърт Дж. Уелс, Уилям Купър, Ричард Хюз, Мюриъл Спарк, от друга страна, са капитални, мащабни, изчерпателни. Панорамният характер на тази „литературна музикална кутия” включва представители на немската, датската, френската, финландската, канадската, африканската литература (Льо Клезио, Камю, Ремарк, Херман Хесе). Обзорният характер на статиите за английската и американската литература, на българската криминална литература, изследването на явлението бестселър съдържат изкушението на прогнозата, на погледа в бъдещето. В сборника се обсъждат творби и автори, познати в България и преведени на български език, но и нови, непознати, пропуснати явления в световната литература, които трябва да допълнят представата ни за нея. Сред портретите впечатляват тези на Дорис Лесинг, О. Хенри, Стивън Кинг, Фокнър, Артър Кларк, Тенеси Уилямс, на Джуна Барнс, оригиналният „двоен портрет” на Айседора Дънкан и Сергей Есенин, представянето на Алфред Нобел. Много от тези портрети са първите толкова пълни и цялостни представяния на авторите на български език.