Свещена билка – Тайният бележник на Фрида Кало

„Тайният бележник на Фрида Кало“ е магически красив роман, който ни впуска стремглаво в екзотичния живот на мексиканската художничка. Книгата проследява хронология на живота на Кало: детството ?, белязано от болестта полиомиелит, катастрофата, от която тя никога не се възстановява напълно, бурната ? връзка с Диего Ривера, провалът на опитите ? да има деца, развитието ? като художник, ранната ? смърт, когато е едва на 47 години… Митът Фрида Кало, мексиканската икона, дъщерята на Мексиканската революция, една от легендите на XX век… Много и все силни са определенията за художничката Фрида Кало (1907-1954), това кълбо от страсти, тази горда сапотекска кралица, която съдбата подлага на неимоверни физически и духовни изпитания, но и обсипва с бурни преживявания, споделени с обкръжение, дадено не всекиму. Талантът й избликва от страданието, творбите й са огледало на болката. Тъкмо талантът я среща и обвързва с колоритния стенописец и бохем Диего Ривера, дар и проклятие за нея. Сред личностите, които Фрида докосва с изкуството си и с горещата си женска натура, са Джорджия О’Кийфи, Лев Троцки, Андре Брьотон, Марсел Дюшан, Ърнест Хемингуей, Джон Дос Пасос, Хенри Милър, Салвадор Дали, Пабло Пикасо. И както подобава на героинята, мексиканският писател Ф. Г. Хагенбек (р. 1965 г.) поднася не обикновена биография, а магическо, чувствено пътуване в интимната й вселена. Нишката на Ариадна е „Книгата на свещената билка“, таен бележник, в който тя излива съкровени мисли за спътниците си в горчиви и в блажени мигове и записва екзотични рецепти, плод на много въображение и любов. Магнетизмът на рисуването и алхимията на кухнята са двете опори, които крепят разтрошеното й тяло и душа. Те придават цвят, аромат и апетит за предизвикателства на всеки неин ден, дори и на общението й с жената с воала, защото за мексиканците смъртта, подобно на живота, е „и скръб, и радост; трагедия и забавление“. Нестандартната биография е преведена на 17 езика и е номинирана за престижната литературна награда „Планета-Каса де Америка“ за 2009 година.