Срещу течението – българската текстилна промишленост 1800-1912 г.

Духовното, културното, религиозното и политическото съзряване на нацията върви успоредно с дълбоки и всеобхватни изменения в стопанския и социалния живот на страната. Текстилната индустрия – в двете си основни разновидности – абаджийство и гайтанджийство – фокусира в себе си всички тези промени, а относително високата им степен на проученост позволява не само да се възстанови по-цялостно тъканта на обществените промени, но и да се проследи динамиката на стопанската, културната и политическата модернизация. Икономическият подем от втората и третата четвърт на XIX век влива небивал динамизъм в доскоро глухите и откъснати планински селища. Благодарение на текстилния бум от „периферия“ градчета като Карлово, Казанлък, Габрово и т.н. се превръщат в център на икономическия, но и на просветния и политическия живот на българските земи. И именно те излъчват националните лидери, застанали начело на борбата за народна просвета, култура, за църковна и политическа независимост. “Книгата слага край на поне две догми на социално-научното познание: за твърдата опозиция между традиционно и модерно и за мисленето на модернизационните процеси по модела център – периферия, при който периферията винаги изостава от центъра и го догонва с цената на обществени фрустрации и травматизми. Детронирана е и още една догма – този път на националния разказ – за кръстопътното положение на България. Напротив, демонстрира изследването, откъснатостта – географска и инфраструктурна – е част от обяснението на специфичната асинхронност на икономическия цикъл в текстилната индустрия по българските земи и на текстилния бум.” Доц. д-р Милена Якимова (СУ)